проектът е некомерсиален
и е посветен на Герасим Величков - Джери, от приятелите му.

Споделете в социалните мрежи.

Публикувано: понеделник, октомври 10, 2011 в 3:19 pm.
В следните категории: 2007 година, Пътеписи, Пътешествия.
Можете да следите публикацията посредством RSS 2.0 feed, както и да коментирате.

Градът на дуела

Когато научиха, че се готвя да направя индивидуално пътуване до Северен Кавказ, приятелите ми до един се втрещиха. “Цялото си имущество да продадем, пак няма да може да те откупим, ако те пленят за заложник”, завайкаха се те. “Защо поне веднъж не отидеш на някое нормално място?” Успокоих ги, че нямам намерения да се докосвам до красотите на града наречен Грозни, нито да опознавам нравите на дагестанците. Маршрутът ми беше къде-къде по-неавангарден и включваше района на прочутите кавказки минерални извори около град Пятигорск, както и съседната република Кабардино-Балкария.

Архивният Ту-134 кацна гладко на пистата в Минерални води. После обаче нещата тръгнаха далеч не толкова гладко. Това летище е въздухоплавателната врата към Северен Кавказ и както прочетох след трагедията в Беслан, оттук се предполага, че минава значителна част от терористичния трафик за и от горещия район. Затуй нямаше нищо необикновено в суперщателните проверки на документи, багажи и прочие на самото летище, нито в многото на брой контролно-пропусквателни пунктове извън неговата територия. Смущаващото само бе, че охраняващите тези постове милиционерчета с невинни сини очи всеки път намираха някакъв проблем с пътните ми документи. След което угрижено почваха да клатят свръхголемите си фуражки и съчувствено въздъхваха, че сега трябвало да съставят протокол, който щял да ми навлече солиден “штраф”. Незабавно след това свойски ми се обясняваше, че ако искам да продължа нататък евтино и без забавяне, срещу 500 рубли (няма 20 евро) дамоклевият протокол ще бъде вдигнат от над главата ми и… пито-платено! На първия пост с благодарност и облекчение се разделих с исканата банкнота, но на третия вече боязливо попитах колко още трябва да “шаря” докато се добера до Пятигорск. Увериха ме, че е за последно. Е, оказа се предпоследно….

Ако не е навеки свързан с името на изключителния руски поет М. Ю. Лермонтов, Пятигорск едва ли би предизвикал у посетителя по-големи вълнения отколкото, да речем, Хисаря. Това е спретнат, отлично уреден балнеолечебен център, който вече 200 години се слави със своите целителни минерални води. Разработен като курорт още по времето на император Николай І в самото начало на XIX век, Пятигорск е не само модна дестинация за руските аристократи в продължение на повече от столетие, а също арена за припалване на летни романтични увлечения, сплетни и честолюбиви страсти, които не рядко водели до изстрели и преждевременна смърт по време на дуел.

След 1917 г. Пятигорск и неговите санаториуми се превръщат в търсено място за почивка сред висшите кадри на комунистическата власт. Ала това, което винаги ще ни тегли към този град в подножието на Кавказ са не толкова баните и сенчестите алеи, колкото Лермонтовите места – поклонически обекти, ценени от многобройните литературни пилигрими, стичащи се тук от четирите посоки на света.

Регистрирам се в хотел “Пятигорск” – същинска реликва от времето на ИНТУРИСТ, когато в СССР можеше да се проникне единствено под крилото на този вездесъщ туроператор. Типично по интуристки, администраторката строго ме запитва: “Почему вы не с тургрупами?” Как да й обясня, че никога не съм си падал по “групами”, та тепърва да прегръщам организирания туризъм.

Качвам се в отдадената ми хотелска стая, която е с мебелировка и мирис от 60-те години, хвърлям раницата и излизам да търся духа на Лермонтов. Воден от картата, първо се насочвам към напоения с история “Старий бульвар” – някогашната централна улица на Пятигорск, която е сцена на важна част от действието на романа “Герой на нашето време”, възловото белетристично произведение на писателя. Булевардът е изискано реставриран, ведно с бароковите гипсови фигури по тротоара, и внушава настроение от далечната епоха. Вляво се намира сградата на бившия хотел “Ресторация”, където освен Лермонтов са отсядали личности като Пушкин, Белински и Толстой.

Продължавайки направо, неусетно стигам до друга забележителност: цветната градина с баните, където се е лекувал поета, тъй наречените “Лермонтовски вани”. Постройката е завършена през 1831 г. по проекта на двама италиански архитекти – братята Бернардаци, които дотолкова се влюбват в прикавказкия град, че отдават целия си живот за благоустройството на курорта и дори пожелават да бъдат погребани там.

От тук нагоре започва хълма Машук, който с височина 993 м доминира над целия град. Възвишението представлява истински кошер от термални извори и карстови образувания, много от които участвуват в декора на “Герой на нашето време”, като “Провал”, “Беседката на елфите” и пещерата “Диана”. Последната, оборудвана от братята Бернардаци, е “залата”, където летуващите аристократи отпразнуват първопокоряването на кавказкия първенец Елбрус през юли 1829 г.

Докато се лутам по пътеките в подножието на Машук, августовският ден се стопява и с настъпващия залез Пятигорск оживява. Както по Лермонтово време, централната част на града се изпълва с летовници, излезли на вечерна “прогулка”. Днес обаче музиката е малко по-немелодична и висока от тогава, а заведенията са безброй. Сливам се с човешкия поток и вместо дългокраките рускини с къси поли си представям, че съм заобиколен от придворни дами с кринолини, също като княжна Мери – главната героиня на знаменития Лермонтов роман. Връщането ми назад във времето е преустановено от двама милиционери, които искат да видят паспорта ми. Вари го, печи го – намирам се в Северен Кавказ през XXI век!

На другия ден тръгвам да търся топ-атракцията на Пятигорск: мястото на фаталния дуел, в който Лермонтов загива. Свободен дух и бунтар по природа, младият офицер-поет е черна овца сред сервилното дворянство на Санкт Петербург. В резултат го изпращат в и тогава размирния Кавказ с тайната надежда, че вражи куршум ще сложи край на свободомислието му. Така се случва, че великият творец не пада покосен нито от ръката на чеченци, нито на черкези…

Щом разбира къде отивам, шофьорът на таксито тутакси заразказва историята за дуела на Лермонтов. Благородството и великодушието на поета били пословични, а от опит се знаело, че ако бъде предизвикан на дуел, Лермонтов никога няма да стреля в противника си. Така и станало. В мъгливата кавказка утрин на 15 юли 1841 г. двайсет и седемгодишният Михаил Юревич Лермонтов изпразнил револвера си във въздуха, но другият участник в инсценирания дуел, майор Мартинов, изпълнил поръчката си и смъртоносно прострелял поета в гърдите.

Волгата спира в китната горичка, сред която се издига обелиск, бележещ мястото на трагичното събитие. Изненадващо се оказвам заобиколен от празнично облечени млади хора. Сватба! В Пятигорск обичаят е младоженците да полагат цветя пред лобното място на поета.

На връщане в града дружелюбният шофьор ме оставя пред парка, където се намира мемориалът на Лермонтов, създаден през 1871 г. със събрани чрез подписка средства от цяла Русия. Пристъпвам тихо към светинята и неволно се натъквам на двама дългокоси младежи, приседнали на камък встрани от паметника. Колкото и да е плачевен руския ми език, улавям мерената реч. Момчетата рецитират. Не успявам да разпозная стиховете, но ми се иска да вярвам, че това е любимото ми стихотворение от Лермонтов – “Кораб”:

Самотен кораб се белее
далече в синьото море…
Нима за чужди край копнее?
Нима на чужди бряг ще спре?

Вълни играят, вятър свири,
а мачти и въжа скриптят…
Уви, той радости не дири
и не от радост е на път.

Проблясват водните лазури
под златото на слънчев зной…
А той, метежен, търси бури,
за да намери в тях покой!

Leave a Reply

Всички коментари се публикуват след одобрение от редактор. Разглеждането на коментари се извършва в срок до 48 часа от момента на изпращането им. Ако не виждате коментара си веднага, не е необходимо да го изпращате повече от един път. Comments will be published after approval by the editor. Consideration of comments shall be made within 48 hours of submission. If you do not see your comment immediately, no need to send it more than once.