Бъдни вечер в Осло
Столицата на Норвегия, Осло, не се нарежда сред бляскавите градове на Европа. Нещо повече – моят норвежски приятел Даг Ойвинд дори смята, че това е най-заспалата и скучна европейска столица. Макар твърдението му де е преувеличено, Осло през месец декември наистина събужда мисли за зимен сън. Ами, нали е Коледа? Да, по магазините има украси и коледни разпродажби, главната улица “Карл Йохан” е сравнително оживена, празнично настроение витае във въздуха, но всичко е някак под сурдинка, на забавени обороти. Та как би могло да бъде другояче, когато на тази географска ширина през настоящия месец се съмва към десет часа, в три следобед вече е почти тъмно, а температурите са неизменно двуцифрени числа с минусов знак.
Независимо от негостоприемния климат и късия ден, Осло заслужава да се види през зимния сезон, най-малкото заради интровертната, полумистична атмосфера, която създава приглушената, странно скосена северна светлина в съчетание със строгата скандинавска архитектура.
Петстотинхилядният град е разположен в дъното на дълбок фиорд и както би могло да се очаква за такова крайморско местоположение, тук е по-често облабчно с валежи, отколкото слънчево. Затова, особено зиме, визуалните контрасти са ограничени от доминиращата мека, уютна сивота, която рядко се разнообразява от някой драматичен акцент. Като паркът “Вигеланд”, например. Откъдето започваме забързаната си опознавателна обиколка през заснежената столица преди да се върнем в дома на нашите приятели Рангхилд и Даг Ойвинд, за да прекараме заедно Бъдни вечер.
Макар да е пръснат на голяма площ, съставен като всяка съвременна метрополия от множество жилищни предградия, Осло има скромна по размер централна стара част, която може да се обходи за кратко. Зелените пространства са гордостта на града, а споменатият парк е най-атрактивният – забележителен с изложените на открито над двеста монолитни творби на най-известният норвежски скулптор, Густав Вигеланд (1869-1943). Изключително експресивните гранитни скулптори, изобразяващи човешки фигури в различни, най-често разтърсващи, емоционални състояния, силно контрастират по своя заряд с общото спокойствие и външната безпроблемност на околната урбанистична среда.
А сред нея има какво да се види. Движейки се на изток, гонени от коледния мраз, бързо стигаме ниския хълм, на който се издига кралския дворец. Норвегия е конституционна монархия, като понастоящем тронът се заема от крал Харалд V и неговата съпруга кралица Соня. Постройката е далеч от пищността на Версай или Бъкингам Палас, но е доста по-сходна с нашия бивш царски дворец в София. Би могло да се каже, че като държави от периферията на Европа, България и Норвегия си приличат по пестеливостта на архитектурния стил и изразните средства при проектирането на своите знакови сгради.
Интересното е, че България и Норвегия имат също така подобна историческа съдба, поне до Втората световна война. След силно ранно средновековие, свързано с териториална експанзия и културен разцвет, през 1387 г. норвежското кралство губи своята независимост и в продължение на повече от пет столетия остава подвластно ту на Дания, ту на Швеция. Деветнайсети век бележи началото на национално културно възраждане, достигнало своя апогей в творчеството на драматурга Хенрик Ибсен, композитора Едвард Григ и художника Едвард Мунк. През 1905 г. Норвегия официално получава своята независимост, отделяйки се от съюза с Швеция.
От тази дата нататък Осло е столица на новосформираното свободно кралство. Иначе градът е основан през 1048 г. от крал Харалд Хардрода (Харалд “Твърдата ръка”). Името “Осло” на старонорвежски означава “Поля на боговете”. Градът просперира през следващите три столетия, като в началото на ХІV век крал Хокон V построява крепостта “Акершус” с надежда да възпре шведските нашественици. Тази средновековна крепост и до днес се издига над пристанището на Осло, напомняйки за дългогодишните борби на норвежците за независимост.
От малкото по размер пристинащие, изпълнено с копия на стари ветроходи и със съвременни пътнически фериботи, се насочваме към сърцето на града. Съсипващи бедствия често са сполитали Осло в миналото. В средата на ХІV век върлуващата в Европа бубоническа чума достига Норвегия и покосява половината от населението на кралството, което скоро попада под датско иго. През този период градът запада, а през 1624 г. повсеместен пожар го унищожава кажи-речи изцяло. Датският крал Кристиян ІV възстановява града и го кръщава на свое име – Кристияния. Това название днешната норвежска столица носи до 1925 г.
Минаваме покрай сградата на Комитета за присъждане на Нобеловата награда за мир и под двете симетрични кули на Градската община се приближаваме към Националния театър на Осло. Сградата в стил рококо е завършена в края на ХІХ век и е създадена специално да бъде сцена за пиесите на Ибсен. Докато разглеждаме гиздавата фасада, не можем да се въздържим да не направим сравнение с нашия Народен театър в София, тъй като и двете постройки са проектирани по приблизително едно и също време и са изпълнени в сходен стил. Срещу гърба на театъра и малкия парк с бронзови фигури на различни драматургични герои се издига Ослоския университет. Сградата, която братята Евлоги и Христо Георгиеви спонсорират в София, е доста по-внушителна от тази в Осло. Поради това днес в оригиналното здание на университета се помещават само юридическият и медицинският факултет, а останалите специалности са изнесени в нови постройки извън центъра на града.
Оттук в източна посока започва “Карл Йохан гата” – стъргалото на Осло. Подобно на софийския булевард “Руски” и тя води до Парламента – норвежският Стортинг, чудновата овална сграда от жълти тухли, обточена с колонада. Колкото повече напредваме по “Карл Йохан”, толкова по-богата става коледната декорация. Историческият Гранд Хотел, завършен през 1877 г., е празнично осветен, което още повече подчертава северното му достолепие. Нататък следват шикозни бутици и други магазини, досущ като нашата “Витошка”. Оживлението се увеличава, ала тълпите са далеч от това, което човек може да види по софийските булевадри непосредствено преди Бъдни вечер. Очевидно ослочани не оставят коледното си пазаруване за последния ден.
В пешеходния сектор на “Карл Йохан” естраден оркестър изнася концерт от нарочно построена, временна конструкция. Забързани, малцина от минувачите му обръщат внимание, а и самите музиканти свират някак вяло, като за без публика. Лятно време тук е пълно с какви ли не улични изпълнители, но сега никакви ги няма – зимният студ е прогонил дори и просяците.
Скоро прогонва и нас. Влизаме да се стоплим в отсрещното кафене. Заведенията в Осло са изискани и аранжирани с много вкус. Пушачи не се допускат вътре. На тротоара има импровизирана оградена площ, отоплявана с вертикални газови печки, където зъзнат почитателите на тютюна. Кафенетата обаче привличат далеч повече посетители от ресторантите. Както ни обясняват нашите приятели, в Норвегия културата да се яде навън или просто да се виси по кръчмите е твърде слабо развита в сравнение с други европейски страни.
Затова пък домашната норвежска кухня предлага изключително разнообразие от ястия, най-вече рибни. И ние сме се наточили за риба, ала кой знае защо коледното меню включва местни гозби в изобилие, а от рожбите на морето няма и помен. Обясняват ни, че рибата е твърде банална и ежедневна храна по тия краища на земята. Затова традиционните печени свински гърди на Бъдни вечер се считат за единствения престижен, празничен заместител. Все пак заради нас като ордьовър поднасят “ракфиск”. Абсолютният деликатес на Арктика, това е рибната версия на презряла Gorgonzzola. Ако имате кекав стомах и слабо кулинарно въображение, трудно бихте се справили с полуразложената, воняща до омая тлен. Иначе е страхотно възбуждащо, дори не само апетита.
Колкото до алкохолните напитки, норвежците имат особени предпочитания. Задължителната комбинация от концентрат и бира води до бързо опиващ, “скандинавски” ефект. Нямаме избор. Щом сме дошли да празнуваме в Осло, трябва да приемем не само зимния мрак, но и обичаите на домакините. Отдаваме се на момента и забравяме, че има утре…