На курорт в Арктика
-Къде ще ходите на море това лято? – запита ме моят приятел,докато дружно пухтяхме към Мусала по време на традиционното ни, ежегодно изкачване на върха.
– Ние отиваме в Халкидики. Било страхотно. Хайде заедно.
– Да, би могло. Само че сме се уговорили да летуваме на Норвежско море тая година.
– Ти си луд! Ще вървите да мръзнете дето зимуват раците, а всички скандинавци бягат на юг.
Оказа се точно така. Когато посреднощ кацнахме в Осло, летището се пукаше по шевовете от местни летовници, жадуващи за слънцето на Малага,Анталия или Бургас, закъдето в нечовешки час излиташе чартър след чартър.
Докато чакахме да настъпи утрото, за да хванем влака за Берген и се впуснем в нашето нестандартно летуване, се разговорихме с двойка заминаващи за Слънчев бряг. Не скриха удивлението си като разбраха къде отиваме, ние – също. На раздяла имах чувството, че всяка страна изпитва леко злорадство относно ваканционния избор на другата.
В разрез с мита за студенината на скандинавците, норвежците са изненадващо приветливи, общителни, отзивчиви. Също по викингски горди и сводолюбиви. Сходно с България, Норвегия векове наред е била подвластна на своите съседи Дания и Швеция, водейки дълги освободителни борби. Окончателна независимост Кралството добила на 17 май 1814 г.
От години се канех да посетя Норвегия. Все пак това е родината на Едвард Григ и Кнут Хамсун, на Роалд Амундсен и Фритьоф Нансен. Освен всичко тази плакатно красива страна се гордее с необятни пространства девствена природа и с право претендира да бъде едно от последните непокварени от индустриалната цивилизация петна в днешна Европа. Това не пречи на наследниците на средновековните викинги да имат изключително подредена, съвременна държава с един от най-високите жизнени стандарти на света. През 2000 г. брутният национален продукт на Норвегия възлиза на 134 милиарда долара, или 30,100 долара на глава от населението.
Благодарение на откритите в края на 60-те години солидни петролни находища в Северно море, малката нация /едва 4,5 милиона население/, чийто основен поминък в миналото е било риболовство и дърводобив, удря същински джакпот: днес 30 процента от брутния национален продукт се пада на нефта. В резултат икономиката процъфтява, развиват се други отрасли на промишлеността, като корабостроителство, металопреработване и рибно стопанство, просперитетът на населението нараства в геометрична прогресия и норвежците се сдобиват с многозначителното прозвище “синеоките шейхове”.
За разлика от Близкия изток обаче, природата в Норвегия е далеч по-щедра и разнообразна. Още щом напуснахме предградията на Осло, покрай железопатната линия започват да се редуват пейзажи като пощенски картички: могъщи борови гори със сребреещи сред тях бисерни езера, скалисти дефилета и пенливи водоскоци, планини с ледници и тук-таме някое селце извадено от приказките. Не знам дали пътят между Осло и Берген наистина е един от най-живописните в Европа, както твърдят туристическите брошури, но във всеки случай минава през абсолютно некултивиран отрязък от европейската география. Заводи, ферми, електроцентрали – индустриални белези, които постоянно те съпътстват като се движиш, да речем, през Германия или Полша – тук напълно липсват. Норвежците са големи любители на природата и максимално се възползват от това положение на нещата: буквално няма семейство, което да не ходи на ски, да не кара лодка или да не изкачва планини.
От Берген е моят приятел Даг Ойвинд. Когато му писах, че плануваме пътуване из Норвегия, той ми отговори: “На всяка цена трябва да дойдете на вилата ни в Хаукайа – Ястребовия остров.” Предполагах, че става дума за пасторално местенце някъде по топлите южни фиорди надолу от Берген, но от приложената карта се установи, че Даг Ойвинд и приятелката му се канят да летуват на повече от 70 градуса северна ширина! Сиреч на най-северния край на Европа. Допълнителна справка изясни, че островът е необитаем /нищо чудно при средна гъстота на населението от едва 12 души на квадратен килобметър/, лишен от всякакви комуникации и се намира на 2500 километра северно от Берген. Ако желаехме да пътуваме с кораб, за пет денонощия сме там. Ала ние искахме да видим не само фиорди и рибарски селища и затова комбинирахме пътуването по суша и вода. Уточнихме да се чакаме в уречен ден и час в град Тромса, последният по-значителен населен пункт преди Северния полюс.
Тромса се слави с риба и бира. За рибата беше ясно, но не знаехме, че най-северната пивоварна на света се намира именно тук. Още със слизането на пристанището Даг Ойвинд и Рангхилд ни заведоха да опитаме местното пиво. После тръгнахме да купуваме провизии. Което, както във всика цивилизована страна, не е проблем, но в контраст дори с недотам цивилизовани страни, да си купиш алкохол в Норвегия е бая сложно начинание. Иска се бързина, находчивост и най-вече късмет. Особено ако е събота следобед; ако пък имате малшанса да търсите пиене в неделя, просто се примирете със съдбата, че празничния ден ще мине на сухо.
Незнайно защо Норвегия има изумително двулично отношение към алкохола. Продажбата му е държавен монопол и се извършва в специални магазини, наречени “Винмонополет”, които са толкова търсени, мечтани и редки, колкото корекомите едно време в България. От друга страна не се заблуждавайте, че норвежците мразят да пият – тъкмо обратното, въпреки перверзно високите цени. Бутилка евтино вино струва 10-12 евро, бира – 4, водка и уиски – 25!
В Тромса имаше един-единствен “Винмонополет” с работно време от 9 до 17 часа в делничен ден и от 9 до 14 ч. в събота. В случая ние бяхме достатъчно находчиви и бързи, за да открием срветкавично магазина, но просто нямахме късмет: оказа се събота и вече отдавна беше минало два часа следобед, тъй че трябваше да се примирим с местната бира “Мак”. Продължихме нататък.
Когато пристигнахме в крайния пункт на плаването – рибарското селище Шервай – трябва да беше около полунощ, ала това по нищо не можеше да се отгатне: навън беше светло като ден. По каприз на астрономията в тия високи ширини слънцето изобщо не залязва през лятото, по-точно от 16 май до 26 юли. Което е малко изнервящо за хората от “там долу” и води до странна хиперактивност, както и до объркване на обичайния биологически ритъм. Така например, обикновено заспивахме към два-три през нощта и се будехме по нормално време за ставане, напълно бодри и отпочинали. Интересно какво е по време на арктическата нощ, когато слънцето не изгрява месеци наред. Сигурно тогава въобще не може да се измъкнеш от леглото.
В Шервай Даг Ойвинд тръгна да търси бащината си моторница, с която трябваше да отидем до полярната вила на Ястребовия остров, отстоящ на петнайсетина километра оттук. След като я намери, всички се натоварихме вътре. Беше крехка лодчица, ала морето беше тихо и прекосяването под оловното, дъждовите небе мина бързо. В един момент среднощното слънце процепи облаците и обагри вълните в оранжева, полярна топлина. Даг Ойвинд изключи двигателя и като езичници, омагьосани се втренчихме в хоризонта. Намирахме се в най-северния край на континента и не можехме да не си кажем, че земята свършва зад нас и от тук на север, чак до Аляска няма нищо, освен море и ледове.
Щом приближихме подветрената страна на острова, домакините заявиха, че тряабва да хвърлим въдиците и осигурим вечерята. Както се оказа, неизменното меню през ваканцията ни на Хаукайа беше риба и пак риба: пържена, парена, печене, варена, пушена, солена – до втръсване. В тия води, риба дал бог. Лови се без прът и без стръв, само на влакно и блесна. На второто или третото хвърляне Даг Ойвинд измъкна една трикилограмова треска, като междувременно хванахме няколко по-дребни, които пуснахме да пораснат.
Пристигнахме в залива на вилата, хвърлихме котва и с гребна лодка се прехвърлихме на брега, и оттам бързо в дървената двуетажна къщичка. Електричество нямашер но и за какво ли ни трябваше при тази вечна светлина. С няколко ловки движения Даг Ойвинд очисти и филира рибата, както щеше да прави ежедневно в следващите десетина дни, а Рангхилд пусна газовия котлон да я изпържи.
Топло облечени /денем или нощем температурата на въздуха бе все около 10 градуса/, седяхме на дъсчената веранда и съзерцавахме нощния ден. Морски мъгли прииждаха незабелязано отнякъде, полягаха по черните скали отсреща и скоро си отиваха без да променят полярния сумрак. Забелязах, че нито Даг Ойвинд, нито Рангхилд не носят часовник. Ден-два по-късно и аз забравих да сложа своя. Като че ли имаше някаква полза от циферблата в това арктическо безвремие…
Добре, че все пак следяхме календара та не пропуснахме деня, когато трябваше да си тръгнем обратно. Даг Ойвинд и Рангхилд решиха да дойдат с нас да продължат курорта си в България. Макар да грее вечно през лятото, северното слънце явно не им беше достатъчно. А на нас вече ни липсваше.
март 12th, 2014 at 7:36 pm
Най северната пивоварна, за Ваше свединие, се намира на архипелаг Щпицберген в селище Баренцбург. Изградена е през ноември 2012 по белгийска технология, от български специалисти.