Warning: Parameter 2 to qtranxf_postsFilter() expected to be a reference, value given in /home/gerasimv/public_html/wp-includes/class-wp-hook.php on line 292
На курорт в Арктика – Герасим Величков – Джери, пътешественик, изследовател, фотограф


проектът е некомерсиален
и е посветен на Герасим Величков - Джери, от приятелите му.

Споделете в социалните мрежи.

Публикувано: вторник, февруари 26, 2013 в 7:47 pm.
В следните категории: Пътеписи, Пътешествия.
Можете да следите публикацията посредством RSS 2.0 feed, както и да коментирате.

На курорт в Арктика

-Къде ще ходите на море това лято? – запита ме моят приятел,докато дружно пухтяхме към Мусала по време на традиционното ни, ежегодно изкачване на върха.

– Ние отиваме в Халкидики. Било страхотно. Хайде заедно.

– Да, би могло. Само че сме се уговорили да летуваме на Норвежско море тая година.

– Ти си луд! Ще вървите да мръзнете дето зимуват раците, а всички скандинавци бягат на юг.

Оказа се точно така. Когато посреднощ кацнахме в Осло, летището се пукаше по шевовете от  местни летовници, жадуващи за слънцето на Малага,Анталия или Бургас, закъдето в нечовешки час излиташе чартър след чартър.

Norway 20080729_3673

Докато чакахме да настъпи утрото, за да хванем влака за Берген и се впуснем в нашето нестандартно летуване, се разговорихме с двойка заминаващи за Слънчев бряг. Не скриха удивлението си като разбраха къде отиваме, ние – също. На раздяла имах чувството, че всяка страна изпитва леко злорадство относно ваканционния избор на другата.

В разрез с мита за студенината на скандинавците, норвежците са изненадващо приветливи, общителни, отзивчиви. Също по викингски горди и сводолюбиви. Сходно с България, Норвегия векове наред е била подвластна на своите съседи Дания и Швеция, водейки дълги освободителни борби. Окончателна независимост Кралството добила на 17 май 1814 г.
От години се канех да посетя Норвегия. Все пак това е родината на Едвард Григ и Кнут Хамсун, на Роалд Амундсен и Фритьоф Нансен. Освен всичко тази плакатно красива страна се гордее с необятни пространства девствена природа и с право претендира да бъде едно от последните непокварени от индустриалната цивилизация петна в днешна Европа. Това не пречи на наследниците на средновековните викинги да имат изключително подредена, съвременна държава с един от най-високите жизнени стандарти на света. През 2000 г. брутният национален продукт на Норвегия възлиза на 134 милиарда долара, или 30,100 долара на глава от населението.

Благодарение на откритите в края на 60-те години солидни петролни находища в Северно море, малката нация /едва 4,5 милиона население/, чийто основен поминък в миналото е било риболовство и дърводобив, удря същински джакпот: днес 30 процента от брутния национален продукт се пада на нефта. В резултат икономиката процъфтява, развиват се други отрасли на промишлеността, като корабостроителство, металопреработване и рибно стопанство, просперитетът на населението нараства в геометрична прогресия и норвежците се сдобиват с многозначителното прозвище “синеоките шейхове”.

Norway 20080805_3965

За разлика от Близкия изток обаче, природата в Норвегия е далеч по-щедра и разнообразна. Още щом напуснахме предградията на Осло, покрай железопатната линия започват да се редуват пейзажи като пощенски картички: могъщи борови гори със сребреещи сред тях бисерни езера, скалисти дефилета и пенливи водоскоци, планини с ледници и тук-таме някое селце извадено от приказките. Не знам дали пътят между Осло и Берген наистина е един от най-живописните в Европа, както твърдят туристическите брошури, но във всеки случай минава през абсолютно некултивиран отрязък от европейската география. Заводи, ферми, електроцентрали – индустриални белези, които постоянно те съпътстват като се движиш, да речем, през Германия или Полша – тук напълно липсват. Норвежците са големи любители на природата и максимално се възползват от това положение на нещата: буквално няма семейство, което да не ходи на ски, да не кара лодка или да не изкачва планини.
От Берген е моят приятел Даг Ойвинд. Когато му писах, че плануваме пътуване из Норвегия, той ми отговори: “На всяка цена трябва да дойдете на вилата ни в Хаукайа – Ястребовия остров.” Предполагах, че става дума за пасторално местенце някъде по топлите южни фиорди надолу от Берген, но от приложената карта се установи, че Даг Ойвинд и приятелката му се канят да летуват на повече от 70 градуса северна ширина! Сиреч на най-северния край на Европа. Допълнителна справка изясни, че островът е необитаем /нищо чудно при средна гъстота на населението от едва 12 души на квадратен килобметър/, лишен от всякакви комуникации и се намира на 2500 километра северно от Берген. Ако желаехме да пътуваме с кораб, за пет денонощия сме там. Ала ние искахме да видим не само фиорди и рибарски селища и затова комбинирахме пътуването по суша и вода. Уточнихме да се чакаме в уречен ден и час в град Тромса, последният по-значителен населен пункт преди Северния полюс.
Тромса се слави с риба и бира. За рибата беше ясно, но не знаехме, че най-северната пивоварна на света се намира именно тук. Още със слизането на пристанището Даг Ойвинд и Рангхилд ни заведоха да опитаме местното пиво. После тръгнахме да купуваме провизии. Което, както във всика цивилизована страна, не е проблем, но в контраст дори с недотам цивилизовани страни, да си купиш алкохол в Норвегия е бая сложно начинание. Иска се бързина, находчивост и най-вече късмет. Особено ако е събота следобед; ако пък имате малшанса да търсите пиене в неделя, просто се примирете със съдбата, че празничния ден ще мине на сухо.

Незнайно защо Норвегия има изумително двулично отношение към алкохола. Продажбата му е държавен монопол и се извършва в специални магазини, наречени “Винмонополет”, които са толкова търсени, мечтани и редки, колкото корекомите едно време в България. От друга страна не се заблуждавайте, че норвежците мразят да пият – тъкмо обратното, въпреки перверзно високите цени. Бутилка евтино вино струва 10-12 евро, бира – 4, водка и уиски – 25!

В Тромса имаше един-единствен “Винмонополет” с работно време от 9 до 17 часа в делничен ден и от 9 до 14 ч. в събота. В случая ние бяхме достатъчно находчиви и бързи, за да открием срветкавично магазина, но просто нямахме късмет: оказа се  събота и вече отдавна беше минало два часа следобед, тъй че трябваше да се примирим с местната бира “Мак”. Продължихме нататък.

Norway 20080805_3946

Когато пристигнахме в крайния пункт на плаването – рибарското селище Шервай – трябва да беше около полунощ, ала това по нищо не можеше да се отгатне: навън беше светло като ден. По каприз на астрономията в тия високи ширини слънцето изобщо не залязва през лятото, по-точно от 16 май до 26 юли. Което е малко изнервящо за хората от “там долу” и води до странна хиперактивност, както и до объркване на обичайния биологически ритъм. Така например, обикновено заспивахме към два-три през нощта и се будехме по нормално време за ставане, напълно бодри и отпочинали. Интересно какво е по време на арктическата нощ, когато слънцето не изгрява месеци наред. Сигурно тогава въобще не може да се измъкнеш от леглото.

В Шервай Даг Ойвинд тръгна да търси бащината си моторница, с която трябваше да отидем до полярната вила на Ястребовия остров, отстоящ на петнайсетина километра оттук. След като я намери, всички се натоварихме вътре. Беше крехка лодчица, ала морето беше тихо и прекосяването под оловното, дъждовите небе мина бързо. В един момент среднощното слънце процепи облаците и обагри вълните в оранжева, полярна топлина. Даг Ойвинд изключи двигателя и като езичници, омагьосани се втренчихме в хоризонта. Намирахме се в най-северния край на континента и не можехме да не си кажем, че земята свършва зад нас и от тук на север, чак до Аляска няма нищо, освен море и ледове.
Щом приближихме подветрената страна на острова, домакините заявиха, че тряабва да хвърлим въдиците и осигурим вечерята. Както се оказа, неизменното меню през ваканцията ни на Хаукайа беше риба и пак риба: пържена, парена, печене, варена, пушена, солена – до втръсване. В тия води, риба дал бог. Лови се без прът и без стръв, само на влакно и блесна. На второто или третото хвърляне Даг Ойвинд измъкна една трикилограмова треска, като междувременно хванахме няколко по-дребни, които пуснахме да пораснат.

Пристигнахме в залива на вилата, хвърлихме котва и с гребна лодка се прехвърлихме на брега, и оттам бързо в дървената двуетажна къщичка. Електричество нямашер но и за какво ли ни трябваше при тази вечна светлина. С няколко ловки движения Даг Ойвинд очисти и филира рибата, както щеше да прави ежедневно в следващите десетина дни, а Рангхилд пусна газовия котлон да я изпържи.

Топло облечени /денем или нощем температурата на въздуха бе все около 10 градуса/, седяхме на дъсчената веранда и съзерцавахме нощния ден. Морски мъгли прииждаха незабелязано отнякъде, полягаха по черните скали отсреща и скоро си отиваха без да променят полярния сумрак. Забелязах, че нито Даг Ойвинд, нито Рангхилд не носят часовник. Ден-два по-късно и аз забравих да сложа своя. Като че ли имаше някаква полза от циферблата в това арктическо безвремие…

Добре, че все пак следяхме календара та не пропуснахме деня, когато трябваше да си тръгнем обратно. Даг Ойвинд и Рангхилд решиха да дойдат с нас да продължат курорта си в България. Макар да грее вечно през лятото, северното слънце явно не им беше достатъчно. А на нас вече ни липсваше.

One Response so far

  • Атанас Димитров says:

    Най северната пивоварна, за Ваше свединие, се намира на архипелаг Щпицберген в селище Баренцбург. Изградена е през ноември 2012 по белгийска технология, от български специалисти.

Leave a Reply

Всички коментари се публикуват след одобрение от редактор. Разглеждането на коментари се извършва в срок до 48 часа от момента на изпращането им. Ако не виждате коментара си веднага, не е необходимо да го изпращате повече от един път. Comments will be published after approval by the editor. Consideration of comments shall be made within 48 hours of submission. If you do not see your comment immediately, no need to send it more than once.