Джери…
За хора като него не се пише лесно. И не се пише лесно, защото едно от малкото неща, които ненавиждаше беше да е център на внимание. Сигурно в момента критично се е взрял през очилата си в дисплея на лаптопа ми.
Животът ни срещна в гимназията. Четяхме еднакви книги, слушахме еднаква музика. И двамата еднакво се стремяхме да не се задържаме много-много на едно място и да сме някъде из природата. Предизвикваха го планините. Не беше от хората, които живеят, за да работят. Тъкмо обратното – работеше, за да живее. А животът за него бе пътуване. Животът бе низ от пътешествия, които той внимателно подготвяше и по време на които срещаше планини и хора. Планини, родили различни богове и хора, говорещи на различни езици. И с планините и с хората се разбираше прекрасно, а и те го разбираха и приемаха.
В две от тези му пътешествия го съпътствах. И двете бяха в Хималая, географско понятие, което значи много повече от “планина”, макар и най-голямата. Мисля, че беше любимата му.
Минавахме през селца и манастири. Минавахме покрай върхове, преодолявахме превали и премеждия. Някои бяха сериозни, но знаех, че докато пред мен крачи Джери всичко ще бъде наред. И беше.
Наскоро Джери предприе най-важното пътешествие на живота си – това към Отвъдното. За него също се беше подготвял внимателно и дълго. Не ме е страх за него. Знам, че ще се справи – виждам го да крачи напред…
На добър час, Джери…
ноември 24th, 2013 at 11:14 pm
HE WAS ONE OF THE BEST MY FRIENDS …. AND SOUL !!! НЕКА БОГ ДА ГО ПРОСТИ !!! IVAN CHONEV
ноември 24th, 2013 at 11:20 pm
PINK FLOYD /DIVISION BELL / НЕКА СИ СПОМНИМ И ПОСЛУШАМЕ ТОВА, КОЕТО ТОИ ОБИЧАШЕ !!!