Едвин Сугарев
Напусна ни Герасим Величков – Джери, пое по ръба на небето в най-трудното си изкачване. В кратките паузи между своите пътешествия, той вършеше разни неща. Например преведе над 20 книги от английски-като се почне от „Конски гамбит“ на Уилям Фокнър и „Критикът като художник“ на Оскар Уайлд и се свърши с книгите на великите алпинисти като Джо Таскър и Крис Бонингтън. Създаде 18 документални филма, сред които „Чадар-сянка от стъкло“, “Да се пречистиш в Хималаите“, “Кайлаш-оста на вярата“, “Река от косите на Шива“, “Планината отива при Мохамед“… Написа куп знаменити пътеписи, печатани в списание „Одисей“, които бяха способни да превърнат местата, за които четеш, в част от вътрешната ти биография.
Но преди всичко и над всичко беше пътешественик. През целия си живот Джери пътуваше къде ли не, за да се опита да разбере как светът съществува, как живеят хората в него, какво ги обединява, какво ги различава, дали вярата и религиите ги правят еднакви или абсолютно различни. Може би затова и неговия вътрешен свят бе също толква необятен, колкото и обхождания. Затова днес ние, неговите приятели искаме не да се сбогуваме, а просто да му пожелаем добър път в това най-високо изкачване-и нека там горе, на върха, опъне една палатка и за нашите блуждаещи души.
…
Чух,че името ти пак е пътник, Джери!
И че пак си изпреварил всички ни,като си поел нагоре по заледената река,която извира направо от небето.Лек път в незримото и не забравяй да оставиш следи-за всички нас,които идем подир теб!
…