В Памир е хвърлен пъпът на света
От Средиземноморието тръгва човешката цивилизация. В центъра на Централна Азия – Памир – се кръстосват нейните рамзклонения в течение на историята, много преди венецианецът Марко Поло да опише тияа места в началото на европейския Ренесанс. Памир се споменава още от гръцкия историк Херодот като приказна планина, където обитават митични еднорози, златоносни мравки копаят мравуняци в благородния метал, а между скалите растат зловонни бурени, които причиняват разцепващи халюцинации у дръзналите да се изкачат при облаците. В представите на античния свят това се явявал центърът на познатата дотогава земя. Търсейки логика в подредбата на планетата, през ранното средновековие арабските географи преценили, че планините на Европа и Азия са свързани в една верига, чийто център и разклонителна кутия е Памир. Възелът на всички планини те нарекли Бам-и-Дуня – Пъпът на Света.
Ако погледнем една съвременна карта на Евразия, ще видимл, че наистина въображаемият център на двата континента се пада в района на Памир. Както и, че именно там се събират окончанията на най-високите планински системи на земята. В югоизточна посока се разгръщат Каракорум и Хималаите, на запад започва Хиндукуш, на север се белее Тиеншан, а право на изток през Китай се проточва веригата Кунлун, дълга повече от 1000 километра и висока над 7000 метра.-.
Освен необикновена география тази част на света има и силна история. В продължение на столетия през това вселенско стъргало преминават много народи, култури, религии. Първите писмени сведения за Памирското плато, както днес се нарича областта в крайния югозападен ъгъл на Китайската народна република, датират от 399 г., когато китайският будистки монах Фа Шиен минава през тия земи в търсене на път за Индия. Той разказва за проспериращи градове, населени с будисти от индоевропейски произход, които печелели добре от вече пулсиращата търговия по Пътя на коприната.
След будисткия период настъпва времето на исляма. В началото на 8 век тук се заселват уйгурите – племена от тюркски произход. Тяхната поява горе-долу съвпада с повсеместното мюсюлманско движение на изток, и към 10 век те приемат новата религия.
Столица на уйгурите става Кашгар, който съществува досега в северното подножие на Памирското плато.
Традиционният начин на живот не се е променил особено в сравнение с миналото. Скотовъдството е основният поминък, докато керванджийството и камиларството са загубили значението си.
На неделния пазар за домашни животни в Кашгар се продава всякакъв добитък, но най-вече овце. Ако преди конят и камилата са били най-ценените питомци, в днешно време овцата се ползва с повече уважение. Може би защото тя е основният източник на месо. Всичко влиза в казана и е съставна част на главната средноазитска гозба – овнешко с ориз, пилаф.
А това е “чучура”, пикантни хапки, които много приличат на руските блини, но със силен китайски привкус.
Овчата вълна се подстригва, преде на влакно и тъче по технологии, употребявани от незапамнени времена.
В описанието на своето пътуване от Венеция до Китай през 13 век, Марко Поло споменава, че за четирийсет дни успял да прекоси Памир, за който водачите му твърдели, че е най-високата планина на земята. Точно както смятали и древните елини.
Тогава, както и днес, този район бил населен предимно с номади от тюркските племена киргизи и таджики, които водели търговските кервани в трудното преминаване през високопланинската пустиня.
Разбира се, в 21 век не е нужно да се сформира керван, за да се навлезе в Памирското плато. Тъй нареченото “Каракорумско шосе” започва от Кашгар и по трасето на едно от южните разклонения на стария Копринен път достига Пакистан и долината на река Инд.
Край Каракулските езера през юли е оживено. Обилната паша по неговите брегове е търсена от пастирите през техните летни скитания.
Да се гостува на киргизите номади е задължително. Най-екзотично е да се отседне в истинска юрта – вездесъщият преносим дом за народите от цяла Централна Азия.
Възловото място на Кашгар и Памир в утробата на Азия неминуемо довежда до засилен интерес от страна на Великите сили в по-ново време. Между края на 19 век и Втората световна война Англия и Русия разиграват една романтична дипломатическа схватка за доминация над Пъпа на света – Кашгария, както политически се нарича тази част от Памир, принадлежаща към съвременен Китай. Интригата е романтична, защото в нея никога не взимат участие истински политици. Те остават в сянка, а действащи лица се явяват едни от най-големите изследователи и пътешественици на онова време. Научно-откривателските им експедиции са били съчетани с шпионски мисии, а докладите с целия картографски и снимков материал е отивал във външните министерства съответно на Англия и Русия.
През 1885 г. английското правителство изпраща своя пръв агент, Ней Елиъс, един от най-големите британски пътешественици на 19 век, който траверсира цялото Памирско плато и попълва много “бели” петна на картата. Руснаците отговарят с експедициите на Костенко и прочутия геолог Богданович. Пет години по-късно Франсис Йънгхъзбанд учредява официално британско консулство в Кашгар. Руското правителство не закъснява да стори същото. Тази размяна на дипломатическо надцакване и тактически ходове посредством изследователска, разбирай “шпионска” дейност, е известна в историята на Централна Азия като “Голямата игра”. До създаването на Китайската народна република през 1949 г. в нея изпълняват роли такива именити учени и пътешественици като Свен Хедин, Николай Рйорих, Прежевалски, Клермонт Скрайн и Ерик Шиптън.
Когато търговията по Пътя на коприната и неговите разклонения достига своя бум през Средновековието, европейските търговци не пропускат да споменат в своите хроники за запомняща се градове с достойна архитектура. Много от тези опорни пунктове по маршрута между Европа и Китай сега са едва забележими развалини – като този древен град, именуван Субаши. Времето и многобройните нашествия не са оставили никакъв шанс за старините.
През будисткия период около тези керванджийски средища се създават религиозни центрове, като скални манастири и отшелнически обиталища. Техните стени са били изрисувани с един от най-изящните образци на ранното будистко изкуство, например пещерите около Куча и Турфан. В тях може да се види влиянието на всевъзможни култури – от кашмирска и индийска, до византийска, персийска, китайска и дори старогръцка.
Би могло да се очаква, че отново времето и настъпленията на друговерци са попречили на тези стенописи да оцелеят до наши дни. Донякъде това е така, но колкото и да не е за вярване най-стойностните фрески са станали жертва на узаконена кражба.
Тъй като пъпът на света е хвърлен по тия места, в началото на 20 век интересът на Европа към културното наслевдство на Памир се засилва почти до истерия. И се изпращят множество археологически и изкуствоведски експедиции в района. Немски, френски, шведски, унгарски и руски учени просто изнасят всичко най-ценно в Европа, включително цели стенописи. Така, ако в днешно време човек иска да се запознае с будисткото изкуство от територията на Западен Китай, по-добре да обиколи музеите в четири-пет европейски столици, вместо да бие път чак до Памир и Кашгар.
Камилски кервани още продължават да се сформират, макар че конкуренцията от моторни превозни средства отдавна е станала неудържима. Все пак има места като подножието на връх Музтак Ата, или Бащата на Големия сняг , където най-лесно се стига с камили. През лятото киргизите и таджиките качват стадата си нависоко и юртите им са разположени на повече от 4000 метра надморска ависочина.
Номадите имат чудноват начин за производство на сирене. Млякото се слага да ври до максимално сгъстяване, след което сместа се остава да изстине. Полученото вещество има консистенция на извара. От него жените правят топки, които оставят да съхнат. Подир два-три дни този странен, подобен на сирене продукт, “тла” на местен език, е готов. За разлика от киргизкия йогурт, обаче, вкусът му е доста блудкав.
След като керванджийте се ободряват с лек обяд, съставен от питки с чай, керванът продължава своя път през тази земя, където от хилядолетия ходът на времето се измерва чрез морната, мъдра стъпка на милионите камилски крака, преминали през историята на Памир.
Свързани публикации
Подир керваните на коприната
Възелът на планините – Памирското плато