От Исландия хващаш за центъра на Земята
Късните летни горещини са изнервящи и подтикващи към авнтюристични решения. Сезонът на пътуванията и курортите е на привършване, хората вече се замислят как да попълнят изчерпаните си банкови сметки и изведнъж продължителна, ненавременна жега от 30-40 градуса отново очертава миража на изкушението. До края на отпуската ти остават десетина дни и… трябва ли да ги прекараш на климатик? Прохладните места в близост до нажежения град изобщо не се броят на пръсти, но всички те са отегчително познати. Няма ли някое по-шантаво убежище от стихията на лятото, както нестандартните Гоа и Реюнйон приютяват намръзналите люде през зимата? Запитваш днешния бог на знанието Google и узнаваш, че най-горещата дестинация за разхладителен туризъм напоследък е Исландия.
Няколко кликвания по-късно вече знаеш, че средната августовска температура в столицата Рейкявик е плюс 11 градуса, площта на този пръкнал се по средата на Северния Атлантик остров е близо толкова колкото има и България. Населението пък е съставено от около 300 хиляди потомци на древните викинги, които говорят езика на старонорвежските саги и след японците се радват на най-висока средна продължителност на живота в света. Освен това исландците имат прекалено и може би ненужно, висок жизнен стандарт, островът им няма нито едно диворастящо дърво – оскъдните северни гори са били изсечени до последната фиданка през средновековието, – а цената на бутилка прилично вино, за разлика от територията, далеч не е като нашенската.
Ако все още се двоумиш дали да потеглиш или не, качените на Интернет фотографии на исландската природа, безвъзвратно те подтикват да се отправиш към туристическата агенция и да резервираш самолетни билети до Исландия. Полетът от Европа е кратък, а в боинга на “Айсланд Еър” може да се чуе всякаква реч – явно през лятото северният остров е желана цел за мнозина любители на арктическа прохлада. Очакваш да кацнеш на заспала аерогара, ала се оказва, че международното летище “Лейфюр Ейриксон” гъмжи от народ и реактивни двигатели. Тъй като Исландия се намира по средата на въздушния маршрут между Европа и Северна Америка, за много пътници излиза по-икономично ако направят прекачване в Рейкявик. Всеки ден повече от двайсет полета свързнват острова със североамерикански градове като Ню Йорк, Сан Франциско, Чикаго, Монреал и пр.
За туриста пребиваването му в Исландия почти неминуемо започва от гишето за рент-а-кар. Общественият транспорт е оскъден и отблъскващо скъп. Да не говорим за останалите предимства от ползването на личен автомобил в страна, където феноменалните, задължителни за всеки посетител забележителности са малко, но пък изобилстват скритите скъпоценности, които очакват да бъдат открити. Затова може би е добре да избереш къмпинга като форма на пътуване по тия места. Исландия е осеяна с благоустроени, модерни къмпинги, където не си лишен от нищо в битово отношение. А дали ще решиш да опънеш палатката си на някой пуст плаж или пасторална полянка в планината, зависи само от твоя усет за приключение и романтика.
Но преди да се впуснеш по дивите пътища на рядко населения остров, разбира се, минаваш през столицата Рейкявик, или “Димящият залив” на местен език. Пътят от летището върви през безутешни лавови полета, изпъстрени с тучен мъх и прясно зелена трева. Види се, тук е не само прохладно, но и доста дъждовно. Независимо, че Исландия се намира зад шейсетия паралел на север, климатът е типично “британски” поради близостта на топлото океанско течение Гълфстрийм.
Рейкявик е шепа място, където живее близо две трети от цялото население на острова. Над сивите, строги по северному, ъгловати постройки доминира бетонна протестантска катедрала с малко плашещ вид. Преобладаващата религия в Исландия е лутеранството, което след Реформацията е изместило католицизма. Това неизбежно е оставило отпечатък върху манталитета на местните жители, които са смущаващо сдържани и конкретни. Поне през работните дни от седмицата. Дойде ли петък вечер обаче, градът сменя физиономията си. Баровете и ресторантите се задръстват от народ, дискотеките се пукат по шевовете и бирата и водката стават наистина несвършваеми. Както навсякъде в Скандинавия, и тук взаимоотношението “човек-алкохол” е сложно и затормозяващо. Не му помагат нито гротескно високите цени, нито пълния сух режим, който е властвал на острова до 1989 г., заместен днес с драконовски държавен монопол върху спиртните напитки.
Няма какво да те задържи дълго в исландската столица, дори и сградата на Горбачов и Рейгън, където през 1986 г. се състоя историческа среща между двамата. Да се шофира в Исландия е приятно, без излишни предизвикателства. Щом излезеш от урбанистичната зона в западната част, по-често се натъкваш на пресичащи шосето домашни животни, отколкото на други превозни средства. Пейзажът е променлив: от искрящи полета с люцерна, зеленясали базалтови скали, или голи склонове от черно-ръждива вулканична пепел и сгурия до каменисти плажове, прорязани от сребърните устия на ледникови реки и крайбрежни лагуни, задръстени с айсберги. Наистина гледките са новост за очите ти, но по-важното е дали ги гледаш с нови очи.
Вулканите са господарите на Исландия. През вековете те определят както естеството на природата, така и съдбата на човека. По черни в буквалния смисъл пътища достигаш подножието на Хекла – най-пагубният вестоносец на подземната стихия, който от хилядолетия не желае да заспи и с хронометрична прецизност на всеки десет години напомня за себе си. Днес пораженията от вулканите върху живота на исландците е сведен до минимум, ала в миналото огнените бедствия са имали ефекта на чумна епидемия. Все пак не можеш да не се зачудиш какво е накарало този миниатюрен народ да си заплюе за родина парче суша, разположено буквално върху капака на врящия адски котел в центъра на земята. Геологически Исландия е кацнала точно на разседа, който свързва тектоничните плочи на Европа и Северна Америка, което обуславя нескончаемата сеизмична, вулканична и геотермална активност в района.
Природата обича да уравновесява своите проявления и за щастие на исландците, точно такав е случаят в тяхната изпепелена страна. Изобилието от геотермални полета предоставя възможност за ползване на безплатна топлинна енергия, чието мъчително осигуряване в други краища на света си е направо повод за социално брожение. Освен че навсякъде където живеят хора из острова тече топла минерална вода, парата от множеството гейзери и фумароли е природното динамо на исландските електроцентрали. Ясно е какво превръща Исландия в едно от най-екологичноугодните места на земята, както и защо вътрешния брутен продукт е 37 хиляди долара на глава от населението независимо от западащата риболовна индустрия, основният печеливш отрасъл в местната икономика. Все пак само с хляб/риба не се живее….
След като отминаваш “Вратата към ада”, както се нарича Хекла в староисландските саги, продължаваш към една от основните исторически забелеителности на острова – Тингфетлир. Мястото, където преди повече от хиляда години е бил свикан първият исландски парламент. Въпреки ранното обособяване на Исландия като нация, островът скоро става обект на колонизация – първо от страна на Норвегия, а от края на 14 век Дания присъединява страната към своите владения. Това политическо положение са запазва до края на Втората световна война, когато Република Исландия е обявена за независима държава.
Покрай водопади, димящи гейзери и безмълвни кратери подкарваш на запад, воден от юношеските си литературни трепети. Искаш да усетиш какво внушение е накарало Жул Верн да избере исландския вулкан Снайфетл за изходен пункт на неговото “Пътуване до центъра на земята”. Времето се влошава, облаци с цвят на черен дроб затлачват хоризонта и атлантическият дъжд не закъснява да рукне. Преспиваш в Олафсвик, също като героите от романа, професор Хардвиг и неговия племенник, преди да се отправят в търсена на входа към подземните селения.
На другия ден небето е наситено с опалова полярна светлина. Ледниците на мистичния вулкан прозират като туловище на заседнал кит между свистящата мъгла. Паркираш сред застиналата магма и потегляш нагоре по тлъст пласт от мъхове и тундрова разстителност, които пружинират под краката сякаш се движиш по жива плът. Скоро достигаш снежната линия, вятърът се засилва и затваря кръгозора с пелена от ниски облаци. Ледникът се е притаил някъде напред с коварните си скрити цепнатини. Уплашено се озърташ, забавяш ход. Както винаги чувството за обстановка на френския фантаст е превъзходно – входът към центъра на земята не би могъл да бъде никъде другаде освен на исландския вулкан Снайфетл.
Два часа по-късно вече си отдъхваш, седнал в крайпътното ресторантче в подножието на жулверновата планина и се питаш кой от всички морски деликатеси в менюто да предпочетеш. Докато привършваш порцията си от печен гренландски халибут (северна риба подобна на калкан), отвън прогърмява орда рокери. Отпрашват нагоре към Снайфетл. Футуристичните, войнствени мотоциклети просвяткват като викингски доспехи в сумрака на отминаващия ден и пулсират с двутактов рев сред вулканичната пепел на Исландия. Отсреща зеленото око на фара Арнарстапи се завърта на всеки трийсет секунди около орбитата си измервайки безкрайността.
януари 16th, 2017 at 11:23 pm
Винаги съм имала любопитство към тази далечна и усамотена страна.По-скоро във въображението ми са били интересните горещи гейзери.Така поднесен този материал създава чудесна образна представа за страната.Написан е с много познание и в художествен стил,за което сме благодарни.Но….след прочетеното малко бих се замислила дали ще ми помогне за релакс или ще ме натовари с мрачни и хладни впечатления…И все пак запазвам дълбоко в сърцето си едно вечно любопитство къмм Исландия!