Владо Руменов
Не бях добър ученик.
Към края на гимназията, в съседния клас се появи нов образ с невероятно къдрава коса и очила със също така невероятните дванадесет диоптъра. Появи се поради това, че и той не бил особено отличен ученик и с не особено примерно поведение. На принципа на „краставите магарета“ се сдушихме. По цели нощи нищехме „фундаменталните въпроси“ и какво ли не още…
С времето се разбра, че основните интереси на Джери, както се наричаше това „краставо магаре“, освен книгите включват още и планината, скалите и изобщо пътешествието. В името на пътешествието предпочете емигрантския живот. С оскъдни средства и почти на ръба на аскезата, беше къде ли не. Само до Австралия не стигна.
Беше завладян от природосъобразната философия но тибетския свят и влюбен в него. На няколко пъти заедно изминахме хиляди километри там. Обикновенно крачех подире му.
Запечатал съм като на филмова лента фигурата и походката му – тези леко криви крака, измършавели от недохранване и преумора из Хималаите, които уверено и ритмично преместват пътеката назад…
Наскоро предприе най-важното, неизбежното пътешествие на живота си-последното. От няколко години го очакваше с нетърпение. Обсъждахме го. Беше съвършено подготвен и спокоен.
Виждам го как се отдалечава – с тези малко криви крака, измършавели от недохранване и преумора из Хималаите, които уверено и ритмично преместват пътеката назад, докато той се приближава към светлината.
На добър час, Джери и до скоро!