Свежият полъх на Буенос Айрес
Ако се случи да пристигнете в аржентинската столица Буенос Айрес в неделя по пладне в горещ януарски (за нас юлски) ден, сигурно ще придобиете първоначалното чувство, че сте попаднали във внезапно напуснат от жителите му монументален град. Колкото по-безлюдни и неоживени на трафик са широките като магистрали “авенида” на Буенос Айрес, толкова по-налагащо се е впечатлението за мащаб от древноегипетски порядък. Достатъчно е да преминете по Авенида де Майо, най-прочутият буеносайрески булевард, от строгия Паласио дел Конгресо до ефирната Каса Росада.
По тази улица и в непосредствено съседство са разположени най-характерните архитектурни образци, бележещи ключови етапи в развитието на аражентинската столица. Внушителният Национален Конгрес е построен през 1906 г. и е почти огледално копие на първообраза си от Вашингтон ДиСи. Поемайки от там надолу, наблюдателният посетител може да открие прекрасни образци на “арт нуво”, като кафенето “Тартони”, средище на местната артистична бохема, и внушаващата респект с налятите си форми сграда “Бароло”. Всъщност Авенида де Майо е урбанистичната декларация на града, направена в началото на XX век, че Буенос Айрес не е вече колониална останка в бившите задокеански владения на испанската корона, а настоява да стои редом до Ню Йорк и Париж като съвременна столица и културно средище. Качества, които градът успешно отстоява и до днес, като по всеобщо мнение е най-изисканата и атрактивна метрополия в Южна Америка.
За рождена дата на Буенос Айрес – или “Свеж Полъх”, както би могло да се преведе названието от испански – се приема 1536 г., когато конквистадорът Педро де Мендоса и неговият флот акостират в устието на Рио де ла Плата. Поради липсата на естествено-защитено пристанище и присъствието на враждебно индианско население, новото селище не “тръгва” и до независимостта на Аржентина през 1810 г. остава почти незабележима точка на географската карта. Истинският подем в историята на града започва през 80-те години на XIX век, когато е обявен за столица и благодарение на авангардно земеделие и овцевъдство, националната икономика дръпва сериозно напред. През 1895 г. Буенос Айрес вече има 700 хиляди жители и е най-големият град в Южна Америка, растейки ежедневно под напора на неспирния емигрантски поток от Европа и Азия. Днес южноамериканският “Париж” се обитава от три милиона “портеньо”, или “хора от пристанището”, както се наричат обитателите на Капитал Федерал.
Трябваше да дойде понеделник сутрин, за да видим истинското лице на Буенос Айрес. Празните в неделния ден транспортни артерии сега се задъхваха от истински автомобилен потоп, а тротоарите – от човешко нашествие. Повторната обиколка на познатите от вчера места ни дава превратна представа за жизнения ритъм на града. Ако вчера Пласа де Майо и Каса Росада (“Белият дом” на Аржентина) бяха обсадени от протестиращи за нещо демонстранти, днес гълъбите като че ли са единствените посетители на този затлачен от исторически събития площад: оттук започва майската революция за независимост от 1810 г., гласуването на конституцията през 1860-а, формирането на перонисткото движение след 1945-а, както и всяко значително събитие в историята на Аржентина до днес. За разлика от делничното спокойствие тук, близката авенида “9 де хулио”, кръстена на датата, когато е призната официално независимостта на страната, е същински апотеоз на двигателя с вътрешно горене. Признат за най-широката градска улица на света, този колосален булевард има общо осемнайсет платна в двете посоки, разделени от междинни острови на четири секции, като общата му ширина е над сто и двайсет метра! И това пространство е плътно запълнено с прииждащи фаланги от всевъзможни на вид и марка моторни превозни средства. Да се пресече от пешеходец тази Амазонка на всички улици не е никак лесно: подлези няма и ако не искаш да останеш насред движението, просто трябва да спринтираш, за да хванеш зелената светлина на един път.
Ако се отдалечим само на три-четири преки от сърцето на аржентинската история, Пласа де Майо, ще попаднем изцяло в Буенос Айрес на XXI век. Това са пасажите “Флорида” и “Лаваж” – шопинг центърът на града. Както може да се очаква, витрините са бляскави, а фирмените имена са кое от кое по-реномирани и скъпарски. Ала дори да нямате желание за пазаруване, по тези оживени улици има много колорит: улични музиканти, мимове или двойки танцуващи танго, напълно изключили от околната действителност. В съседство се намира авенида “Кориентес”, където са съсредоточени най-именитите театри на Аржентина. На странична пряка, сякаш да се подчертае разликата в класата, се издига импозантната сграда на театър “Колон”. Това е една от най-прославените оперни зали в света, където са гастролирали музиканти от ранга на Рихард Щраус, Игор Стравински, Енрико Карузо и Артуро Тосканини.
С помощта на всеобхватното буеносайреско метро напускаме централната част на града и се отправяме към предградията, всяко от които има своя физиономия и забележителности. Сан Телмо е старинен квартал с калдъръмени улици, където се е родило тангото, най-разпознаващият се от всички отличителни културни белези на тази южноамериканска страна. Появило се около 1880 г. в средите на новопристигналите европейски емигранти като недодялан, почти вулгарен танц, тангото претърпява необикновена метаморфоза преди да стигне днешния си вид. И всичко това се дължи на творческата енергия на един-единствен музикант – Карлос Кардел, който в края на XIX век създава тъй наречения “танго кансион”, измъквайки танца от вертепите и бедняшките кръчми. Любопитното е, че преди да се възприеме от буеносайреските “портеньо”, тангото – представено от Кардел – преминава с невиждан успех през салоните на Париж и Ню-Йорк. Едва след това градският елит на аржентинската столица осъзнава какъв бисер притежава.
Палермо и Риколета са най-представителните квартали на Буенос Айрес. Потънали в зеленина, тихите улици с елегантни къщи напомнят Бевърли Хилз. Тук се намират Националната библиотека и Музеят за изящни изкуства. Наблизо е и аржентинският “Пер Лашез” – гробището Риколета – където са погребани всички знаменити личности на Аржентина, в това число най-прочутата аржентинка – Ева Перон, Евита.
Здрачава се и лятната горещина отстъпва пред вдигналия се от океана вечерен бриз, залял града с особена свежест. Може би за това първите испанци са дали такова поетично име на новоснованото селище…
Нощният живот на столицата е изключително наситен. Аржентинците се славят като нощни птици – “трансночадорес”. На практика градът оживява с падането на мрака. Всички театрални постановки, представления и концерти започват след девет и половина, а ако искате да вечеряте в шест или седем часа, както в повечето страни на Западна Европа, просто ще трябва да се задоволите с “Макдоналдс” или “Пица Хът”.
В последната вечер от нашето пребиваване в Буенос Айрес търпеливо изчакваме ресторантите да отворят и се насочваме към Пуерто Мадеро. Така се нарича старото пристанище на града, което, изцяло реновирано и преобразено, днес е туристическа атракция с многобройни заведения покрай някогашните пристанищни докове. Задължителната разходка по крайбрежния булевард ни дава възможност да видим нови забележителности. Пуенте де ла Мухер, “Мостът на жената”, е модернистична конструкция, дело на авангардния испански архитект Сантяго Калатрава, който оприличава творението си на двойка, танцуваща танго. Нашето въображение обаче стига само дотам, че прозаично сравняваме моста с гигантска арфа… Малко по-нататък е закотвен най-старият боен кораб на Аржентина – корветата “Уругвай”, въведена на въоръжение във флота през 1874 г., сега музей.
След неизменната вечеря от сочни и прекалено масивни говежди пържоли – скарата заема водещо място в менюто на аржентинците, а качествата на тяхното говеждо месо са всеизвестни, се отправяме към театър “Лисеум”, където завършваме както подобава нашето прекарване в Буенос Айрес. Театрално поставеното танго-представление е изпълнено със страст, феноменално танцьорско майсторство и вълнуващ артистизъм.
Наближава полунощ, когато излизаме навън и свежият полъх на Буенос Айрес ни посреща за изпроводяк. Градът пулсира в едва проходилата нощ.
януари 12th, 2016 at 4:16 am
Прекрасно написано за този прекрасен град! Трудно можем да открием толкова огромен а същевременно и толкова красив град. Много ми се иска да прочета и за други места в Аржентина. Като например за няколко други града, Планините и пампата, Патагония и прекрасните водопади Игуасу на границата с Бразилия( Подобно на Ниагара, част от които е в Канада, а част в САЩ, част от Игуасу е в Бразилия, а част в Аржентина. Само дето Игуасу не е толкова прославен, а е по-красив..всъщност те са различни). Имам приятели в Аржентина (в Буенос Айрес и в Бахия Бланка -Байа Бланка) и съм сигурна, че рано или късно ще посетя тази прекрасна страна. А тогава..и ще я опиша…Сърдечно благодаря на автора на този кратък, но толкова красиво написан пътепис.